ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

Празници

   Днес е Първи март. Всички сме с мартенички, бели и червени. На този ден най-възрастната жена в семейството връзва осукани бял и червен конец на ръчичките на децата за здраве и против уроки или лоши очи. Сега обаче мартеничките са разнообразни и модерни, но е запазен белия и червен цвят, които са символ на Първомартенската традиция.
Аз пък си направих няколко мартенички с традиционни български продукти и храни.

Първата мартеничка е филия черен хляб с намазан първи пласт с домашна лютеница, втори с краставичка и трети пласт със сирене. Българският ни трикольор с мартеничка и традиционните ни носии.
Втората мартеничка са моят вариант за Пижо и Пенда. Пенда съм представила чрез известното в цял свят българско кисело мляко, а Пижо чрез нашенската, вкусна, домашна лютеница. Историите за появата на Пижо и Пенда са няколко, но аз най-много харесвам  легендата за влюбените младоженци. Те били най-личните мома и момък в селото. Описват ги с неземна красота и добър характер. Пижо бил трудолюбив и с румени бузи, а Пенда с черни, гарванови коси и бяла като мляко кожа. Те се влюбили и вдигнали сватба за чудо и приказ. Хората толкова много ги харесали, че ги увековечили в червена и бяла фигурки и разказвали на всеки Първи март за тях.

Чрез тази аранжировка представих древната езическа история за този ден, свързана с култа към земеделието и природата.
Историята разказва, че българите, траките и елините на този ден връзвали сушени плодове  и усукани бели и червени вълнени конци на клонките.
Тези накичени клонки се считат за първоизточници на днешните мартенички. Наричали ги "ейресионе".
Други източници пък предполагат, че освен с древните елини, траки и прабългари, празникът е и древноримската Нова година.




Разбира се, най-патриотична и близка до сърцето на всеки българин е легендата за хан Аспарух.

Започва с хан Кубрат и снопа с пръчки, чрез който повелил на синовете си никога да не се разделят и да пазят България. Продължава с белия усукан конец, завързан на крачето на птичка, носеща послание. Версиите за птичката са различни. Някои разказват за лястовичка, други за гълъб, трети за сокол. Няма никакво значение каква е птичката, а продължението. Легендата посочва, че червеният цвят символизира кръвта от нараняването на крачето на птичката. Така белият конец се обагрил в червено.

Изберете си легенда и повярвайте  в нея! Така ще запазим нашите традиции живи!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА